24 юни 2016

Европейският съюз?


Какво и защо роди Европейския съюз!

Изображение: http://www.gettyimages.com/


Защо е създаден Европейският съюз?

Един въпрос, който стои на дъното на усещането, че ЕС поема към нови посоки на развитие или деградация, особено актуален след вота на англичаните против оставането им в него..

В този текст, няма да анализирам детайлите по създаването, развитието и видимите функции на "Обединена Европа", а ще погледна нещата от друг ъгъл, който вероятно всеки от нас го усеща, но никога не съсредоточава погледа си на него.

Европейският съюз е създаден с цел да положи и поддържа среда за развитие на постиндустриална Европа, където производството бива низвергнато, като сфера на личностно развитие. 

Европа е люлката на индустриализацията, както и рождено място на повечето цивилизационни философии. Тук, за цивилизацията ни са постигнати най прогресивните стъпки от развитието ни.
Именно за това, следващата фаза на развитието ни ще започне от тук.

Индустриалната революция, започнала още 18-ти век, поставила началото на масовото производство, логично съпроводена с масови урбанистични процеси и бум на раждаемостта, наближава върха на жизнения си цикъл в началото на 20-ти. Такъв бърз преход на цивилизацията от една епоха в друга, за човечеството е било трудно да понесе. До тогава технологичните промени в бита на хората са навлизали изключително бавно - с няколко поколения, така че резултатите от развитието са били приемани за даденост. Изведнъж цивилизацията ни се развива от една епоха към следваща в рамките на 2-3 поколения и пропастта между разбиранията на тези поколения става непреодолима. Дядото не може да обясни на внучето ключови неща от обкръжаващия живот. Разбира се до преди това, срещата на дядо с съзнателно внуче е била рядкост, предвид продължителността на живота, но любознателността на човека винаги е била основна част от развитието на човешката цивилизация, а опознаването на околния свят е характерно дори и за животните. Но когато средата, в която живеем се променя твърде бързо, човека и животните им е трудно да се адаптират.
Именно това се случва с Индустриализацията на нашето развитие през последните 300 години и още в началото на 20-ти век развитата част на човечеството се сблъсква с трудността на премине от една фаза на развитие към друга. И естествената реакция на този организъм е да се противопостави на течението, а познатите методи са първични - войните, обхванали Европа и останалия развит свят са опит да се забави развитието, но всъщност имат обратен ефект. Индустриализирането на живота ни, всъщност намира най-силно поле за изява в военното дело, където реализира най-голямо развитие. Разбира се шока от войната спомага човечеството да приеме новостите, като непреодолима част от развитието, дори след войните обществото е принудено да използва новите технологии за възстановяване и изграждане на битието си. Бързото възстановяване от войните поставя нови ценности пред хората. Ако до преди, в разгара на индустриалното развитие хората са се стремили да притежават или да участват в процеса на производство, за повишаване на своя обществен статут, то сега участието в производствения процес започва да се счита за долна занимание. Причината за това разбира се са Парите, които започват да се самовъзпроизвеждат и обезсмислят наличието на други средства за производство (земя, суровини, умения и труд, талант). От тук на татък Европейците се насочват от сферата на производството, към сферата на услугите.И понеже туризмът не може да храни повече от 10-20 % от населението, а и не е така престижен, единствената посока за развитие е търговията и административните услуги.
Е, двете вървят ръка за ръка.
Европейския съюз е създаден с основната цел да създаде на своите граждани поле за изява в сферата на административните услуги и търговията.
Всички стандарти, създадени за да "подобрят жизнения ни стандарт" са всъщност нужни за да има служби, които да ги разработят, приложат и контролират въвеждането в нашия живот.
Всички Европейски държавни институции, са хранилка за милиони души, нежелаещи да си цапат ръцете с производство.
Всички закони, установяващи абсурдни норми и добродетели са създадени, за стимулира нуждата от адвокати, съдии, прокурори...

Европейският съюз създаде за своите граждани работа в сферата на услугите, защото производството е отживелица.

Въпросът е, какво следва?
Аз казвам, да се готви науката и творчеството. Защото с тази индустрия индивида се загуби...

21 юни 2016

Теория за споделянето (умножаване на потенциала)


Илюстарция: http://www.calculators.org/


Когато споделиш потенциала си (Р) с някой до теб, ти го умножаваш по 2
 (Px2) 3*2= 6
Ако този някой сподели своя с теб, резултата е двупосочен по себе си
(2P*2P = 4P2)   (6*6)2 = 362=1296
Когато споделиш потенциала си с група хора (10), той расте с брой им. 
(P+n) 3+10 = 13
Ако и те споделят потенциала си с твоя, ръста се умножава по себе си
(Р+n)2    (3+10)2 =169
Ако пък те споделят потенциала си с теб и с всеки от тях, ръста е необятен (Р+n)10  (3+10)10=41426511213649
 
Разбира се потенциала на всеки е различен и това променя всеки един сбор. Но общия принцип показва, че споделянето е общополезно за развитието на обществото.
Когато един обича друг и той му отвърне е много по-ценно от колкото един да бъде харесван от 10. Но ако един накара 10-тима да се ценят и вдъхновяват, резултата е непреброим...

P.S.
Формулите и резултатите им са илюстративни. Важна е идеята.

19 юни 2016

Какво определя качеството на живота ни (размисли от разходка из Тетевен)

 
През миналите почивни дни (10-12-ти Юни) имах шанса да почувствам духа на красивия планински град Тетевен. Бил съм там и преди, но никога не съм имал време за разходки.
Повода беше работно-разтоварващо сплотяване на колектива (тиимбилдинг), така че времето за разходки беше "откраднато".
В разходките ми из нови места, аз най-често се впечатлявам от градската архитектура. Но не като специалист, ами като авантюрист, търсещ отговори на незададените въпроси като; Какво от миналото осветява настоящето и може да ни посочи бъдещето?


Е, разбира се такива въпроси са само част от мислите, които вълнуват душата, разхождайки се из улиците на градове с богата история и културен живот.

Такъв град е Тетевен.

Първо искам да се извиня за качеството на снимките, правил съм ги с телефон и в никакъв случай не претендирам да съм обиколил целия град, а предполагам и съм пропуснал много красиви места. Както казах времето си бях откраднал...

Но темата тук не е толкова фотографски разказ или архитектурен анализ, а споделяне на чувства, развълнували ме разхождайки се из улиците на Тетевен.

Първото нещо направило ми впечатление бе заоблените ъглови къщи и най-вече балкони.
Не направих много снимки, но ми направи впечатление, че този елемент го има не само на старите къщи, ами и на нови, построени вероятно през последните 10-40 години.
Знам, че заоблените форми не са много функционални за вътрешното пространство, но са елемент с висока естетическа стойност от една страна и от друга признак, че местните ценят повече красивото, от колкото практичното.
Което напомня, че стойността на живота не трябва да се оценява с материална рационалност, а с емоционална удовлетвореност.

Именно с тези мисли разходките из Тетевен ме накараха да преосмисля какво е ценното на битието ни през 21-ви век. Защото ходейки из улиците тук аз усетих чувство на спокойствие, сигурност и добросъседство, което в големия град отдавна е забравено.  Почти всички къщи в града имат ниски, символични огради, на первазите на прозорците има саксии с цветя, включително на приземните етажи и почти никъде няма решетки.
Тук хората споделят със съгражданите си битието си, без да се смущават, че някой ще им навреди или ще каже лоша дума за тях.
Улицата е част от двора, двора е част от къщата - онази част, която прави връзката с природата.

Тук клетка с папагалчета виси под стряхата почти на улицата, а наоколо цветя - много цветя.


тук стария геран е от другата страна на улицата, но това не пречи около него да има уютен кът за следобеден аперитив и дори нещо като мини басейн, вероятно за децата.

Дъскорезница, която дори нямаше врата, а от улицата се влиза направи при машините. На кой да му хрумне, че нещо може да изчезне...
Всъщност в Тетевен единствените решетки или капаци по прозорците на къщите бяха на историческите сгради от турско време.

На такова място човек си задава въпроса; Какво е по-ценно, да притежаваш много неща и да ги пазиш заключени от чуждите хора или да живееш в среда спокоен, че няма да загубиш нищо от това, което имаш (колкото и скромно да е то)?



Сводестата врата на църквата е претърпяла "козметични" промени в тона на съвремието (неизвестно кога)

Без да коментирам повече архитектурата на Тетевен, оставям снимките да говорят...













Пътят е на горе...




02 март 2016

Напред или нагоре - това е въпроса!


Тази сутрин намерихме колата ни на трупчета. :(
Всъщност на един стар крик разположен така, че да балансира липсата на двете гуми от едната страна. От другата страна колата лежеше на главините си и на двигателя.



Яростта ми беше моментна, но после цял ден ме гложди. Гложди ме не толкова загубата от джантите и гумите, които трябва да компенсирам, ами чувството на безсилие, безнадежност и безсмисленост да отглеждам децата си тук. А толкова се надявах да преборя това чувство, да се опълча и да устоявам на най-естествените и най-нисши човешки пориви за сигурност, храна, щастие...

Всъщност, колата ни е стара, над 20 годишна, дори не е поддържана особено, дори не я използваме често, но ни е "наследство" от брата на моето Слънце, който по ирония на съдбата си отиде от коварна болест точно на вчерашния ден преди осем години. Прости Петка, че не опазихме колата ти от този зъл свят, прости ни...

Но нека вникнем в думите на великия Тодор Колев от клипа в началото...  Ще ни обяснят безнадеждието с безнадежност.

Именно за това яростта ми назрява цял ден. Натрупването е още по-голямо от абсурдите, на които сме свидетели всеки ден, като клиенти на новинарските емисии.
- Абсурди като това да бъдеш пребит от някой идиот, защото си пресякъл пътя му.
- Недоразумения на природата, като онези, които пресичат пътя ти и гледат злобно с надеждата да им кажеш нещо на въпреки.
- Недоразвити човешки организми, които предпочитат да обръщат кофите, в търсене на бутилки, пред това да си намерят работа и да изпълзят от калта, в която са родени.
- Или да крадат каквото сварят от съседа или от който видят по пътя си, щото е по-лесно и по чест-иво от това да работят честно.
- Или онези плазми, които правят деца за да получават детски добавки, социални обезщетения, обезщетения за многодетни, социални придобивки по  национални програми на БЧК, или на някои фондации, обикновено съвпадащи с изборни процеси. Същите тези обричат децата си на същата участ. И се множат в пъти повече от нормалните хора.


Но това е в низините. Там където редовите граждани рядко поглеждаме летейки ниско над повърхността. Освен когато нещо изблика и ни изплиска с кал. Летим вгледани в хоризонта, без да вдигнем поглед на горе.
А горе са онези, които са виновни за всичко. Онези, които нарочно пречат на развитието на обществото ни за да може те да си летят високо.
Онези, наместили се сред облаците по роднинска линия или пък закриляни от някой, който те също ще закрилят.
Онези, които възприемат държавата като мях с вода, от който смучат докато пътуват през пустинята на своята първичност.

Същите тези, които ни говорят за #Стабилност, като цел за постигане. Стабилност на какво? На безумието, на безпътието, на безсмислието.
Тези са същите, които не ни дават да погледнем на горе, защото ще видим колко са първични. Те ни сочат погледа право напред към хоризонта в посока моркова, докато теглим каруцата им.

Но стига метафори!

Тяхното най-силно оръжие и най-голяма вина за нашето неблагополучие е целенасоченото възпрепятстване на образованието и възпитаването на народните маси. Не, не си мислите, че понеже Вие лично сте достатъчно образован и "разбирате" нещата, сте спасен/а от тези смъртоносни откоси. Ако Вие знаете какво е добро и какво е лошо, позволено и недопустимо, стойностно и ценно,  но не съзнавате и не желаете да приемете, че зад всеки един образован, като Вас стоят 50 неуки кроманьонци, ако Вие не съзнавате това и ако не правите нищо за да го промените, Вие сте също толкова жертва на въпросите оръжия, живеейки втренчени в моркова пред Вас.

Всичко това се обяснява с едно - с трудовото и обществено възпитание на поколения хора свикнали да "ходят" на работа и на училище, но не и да работят или учат. Да "присъстват" в политическия живот, но не и да участват. Да гласуват, но не и да избират. Да "разбират" от икономика, но не и да я прилагат, дори и в битието си.

Ама не може всички от всичко да разбират, ще кажете. Да, не може! И не трябва! Но всеки трябва да гледа от време на време и на горе, а не само към хоризонта в преследване на моркова. 
За това, в развитите общества има Избори, а тук го наричаме "Гласуване".

Е господа и дами, следващия път като гласувате, избирайте - СТАБИЛНОСТ или РЕФОРМИ...


"...дай ми ги, дай ми ги, дай ми ги чистачките или ми ги върни..."


31 декември 2015

За новата година

 
Изображение: http://www.888hilgard.com/

В навечерието на ‪#‎НоваГодина‬ си пожелавам човечеството да поеме в нова посока. Посока към свят където личността ще се цени не с това, което е похарчил след себе си, ами с това каквото може да обогати света след себе си. Свят, в който ценни няма да са парите, имуществото, познанствата с "правилните хора", ами индивидуалните умения, уникалните таланти и личните мнения на хората споделени със света.
Нека от следващата година да поглеждаме в себе си по-често, да намираме в себе си уникалното и неповторимото, което да покажем на света, защото идва време, в което живота ни няма да се оценява със стойността на материалните ценности, които притежаваме, ами с уникалните дарби, които сме споделили. Призовавам всеки да споделя мнението си по всякакви въпроси, колкото и абсурдно да звучат. Помнете, че за някои абсурдни идеи, хора са изгаряни на клада, но тези идеи са променили света и са придвижили цивилизацията ни напред.

Пожелавам си през идващата година да имам вдъхновението и настроението, страстта и търпението, времето и свободата да пиша повече. Да завърша започнатите теми и да сглобя от разпокъсаните мисли нещо смислено...

13 декември 2015

Ще пораснеш ли Народе

Въпреки всички отрицателни
коментари по отношение на 
разцеплението между Радан Кънев
и Петър Москов​ смятам, че това е 
един добре изпип(т)ан ход 
за жертване на една личност
 в името на по-висша цел.

От демократичната ни история знаем, че трудно може да си промениш нрава, политическите възгледи и любимия вожд (партия). Като казвам трудно, имам предвид - по трудния начин.
В България всяко сваляне на тоталитарен режим преминава през неколкократни опити и накрая успява чрез национална катастрофа. Това е така, защото хората населяващи тази територия се наричат НАРОД. Не са нация, не са граждани, не са общество, а термина за хора от провинцията ги обижда. Тук ние сме народ - сбор от хора, подвластни на своят владетел, феодал или просто управляващ, които не могат да имат собствено мнение, нито да подкрепят мнение различно от това на владетеля си, защото то се приема за загубена кауза и всеки с такава кауза е обречен на провал. А ние не сме балъци да вървим срещу вятъра...
Е, в такава среда единствения начин да има прогрес е чрез натиск. Силен, болезнен, дълбок и безизходен. Дори най-добре с външни сили. Така е наложено християнството по тези земи, така е наложено освобождението от "османско иго", така вече няколко пъти се опитваме да се отървем от влиянието на духа на комунизма загнезден в костите на няколко поколения българи.
Откакто социалистическия режим бе официално сменен и чл. 1 бе променен, борбата ни за освобождаване от духа на комунизма продължаващо търпи неуспех. Дори и големите социални катаклизми, които неизбежно оповестяват върха на управлението на всяко социалистическо правителство, не могат да преобърнат дълбоко вкоренената зависимост на хората към техните владетели.
Лукановата зима бе първия залп, но твърде тих...  Финансовите пирамиди и фалиралите банки бяха следващия ясен индикатор на обществото, но не - виновни били отделни индивиди,
А националната катастрофа след поредното управление на #БСП през 1996-та беше - лош късмет.
Е, и Орешарското правителство беше така, нали Народе? Лош късмет!??!

Но не си мислете, че проблема е в хората, които подкрепят комунистите, половината от тях умряха, а половината от останалите сега подкрепят друг. Другия, който е на власт. Проблема е във Вас Народе!
Вие, който избирате мислейки за утрото на децата си, но не и за утрото на съседа си.
Вие, който давате свободата си за салама, но не и салама за свободата си.
Вие, който се наричате Народ и се гордеете, че в името Ви водещо е наименованието на рода Ви, но не съзнавате, че това е диагноза за недостатъчност на развитието Ви.

Е, Народе, Народе, да знаеш Народе, колко лесно се управлява един народ...
Да знаеш Народе, народ се води с камшик, подръпваш юздите му на ляво или на дясно и му даваш сенце да не умре от глад. По Коледа и банани за да е доволен, че те има...

Това навярно е наследство от Аспарух, вероятно упражнено и от царете след това, поето и развито от Тато, и добре прилагано от следващия вожд.
Да знаеш, Народе, задава се нова възможност да  пораснеш. Ще е трудно, ще е гладно, ще кърви дори и вероятно ще сълзиш, но ти така само така можеш.

Приготви се Народе, идва следващата национална катастрофа...