31 октомври 2009

за кризата

В бизнес средите в България упорито се говори за Кризата и постоянно се натяква как се отразява тя на бизнеса и обществото. Намаляването на оборота, свиването на разходите, намаляването на заплатите на служителите и подобни негативни фактори и последствия се наблюдават все по-масово в почти всички фирми.
Разбира се тези явления са не само в България, но и в целия свят. Особеното при нас, което ми прави впечатление, е че българските мениджъри постоянно говорят(говорим) за кризата и с това, като че ли се засилва усещането за "криза".

От една страна използваме думата КРИЗА като обяснение на намалените печалби и правим всичко възможно за компенсиране на свиването на бизнеса ни.
От друга страна говорим за КРИЗА, когато се налага да търсим методи за намаляване на разходите, притискане на доставчиците, намаляване на заплатите съкращаване на разходите и други "не-популярни" мерки.
Разбира се това са напълно нормални действия за справяне с настъпилата вече криза.

Както знаем в Западна Европа кризата (отново я споменавам сякаш няма друга дума за това), отдавна е факт и дори вече отшумява. Не в смисъл, че бизнеса се раздвижва, ами просто хората отдавна са свикнали да живеят в такива трудни времена. Разликата, която забелязвам при българите и Западно Европейците (с американци нямам бизнес в момента), е че при разговори и кореспонденция ние често говорим за кризата, а те никога не я споменават. По един или друг начин отбягват тази дума и дори тази тема при свободни разговори.
Когато българи и Италианци например говорят за бизнес, винаги българите първи задават въпроса "Как усещате кризата?" А италианеца често ще отговори "Ами справяме се..." и ще смени темата. Същото е и с Северните народи. Дори ще го обърнат на шега някак си. Докато ние сме се вкопчили в тая Криза (като удавник в сламка (ама метална)), хората отдавна са се настроили да не мислят негативно за това и да гледат напред.

Дали е така и с всичко останало оставям на всеки да си отговори...

5 коментара :

  1. Напоследък забелязвам,че за кризата повече се говори по медиите. След хората, които познавам рядко се споменава и коментира това. Всъщност само,когато някой търси оправдание за себе си. Не знам дали сме ставаме повече европейци, или просто ни е омръзнало да коментираме.

    ОтговорИзтриване
  2. За коя криза става дума ?
    Преди повече от година, американския финансов пазар бе разбит, което повлече европейските им партньори и затвори възможностите за финансиране на предприятията.
    Последицата бе, че при глобална конкуренция и фокус върху намаляването на разходите, за да се преживее този период, някои професии изчезнаха.
    Настоящата криза е тази на липсващите квалификации.
    В компаниите не знаят какви хора ще им са необходими, като приключат с уволненията, университетите не знаят в какво да обучават.
    Една по една, агенциите за наемане на специалисти изчезват.
    Уволняването на лидерите по горните етажи, на уморените от кризата коне, още не е почнало.

    Но всичките решения на проблема които държавните правителства предприемат са поуки от предишната криза, от 1939.
    Тя роди Хитлер.
    Затова днес държавниците бяха бързи да спрат фалита на банките и напомпаха данъците ни в една остаряла и неработеща система.
    В САЩ я кръстиха социализъм.
    В Европа е позната като социален чадър - здравеопазване, образование и равен старт.
    Държавата (за пример в една скандинавска монархия) създава по 80 работни места на ден, за да избегне лоши статистики.

    Къде е бг в цялата тази история ?
    Недей да четеш вестници, там икономисти няма. Работят на запад.
    Ако искаш да научиш нещо за кризата в бг, чети за бг търговски партньори.

    ОтговорИзтриване
  3. @Kritz - Вярвам, Европеизирането ни ни придвижва една крачка напред към нормалния живот. Както съм казвал преди от необходимите ни 40 години, които трябва да извървим докато се сменят поколенията обременени от комунизма вече изминаха 20. Сега сме по средата на пътя.
    Нашата роля в живота е да постелем на следващото поколение основата да се развиват в нормален свят.

    @анонимен - добър коментар! Смисъла на кризата е отсяване на пренаситените пазари и наместване на "слоевете" това се получава когато икономиката се пренасити и прегрее и общо взето е цикъл който се повтаря. Разбира се "социализирането" на политиките е начин за подпомагане на населението в трудните моменти от една страна, от друга балансира чувството на олигарсите за върховенство над народа (което рано или късно всеки човек изпитва, като му порасне работата).

    Това да живеем в "интересни времена" до някъде е проклятие, но и възможност за интелектуално развитие каквото в други условия не може да се получи.
    Разместването на слоевете дава възможност да се обърнат нещата, по-бистрите умове да изпъкнат, а по-замаените да се избистрят - нещо като мини революция вътре в обществото. За това "някои професии изчезват" а други се появяват (и защото има голямо технологично развитие разбира се).

    Абе, Кризата е хубаво нещо - въпреки, че ни плаши и ни оставя гладни понякога.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимия казва верни неща-има поглед върху проблема. Дори напомпания оптимизъм е по-добър от прекаления песимизъм, което се случва по традиция у нас. Имаме и кадърни икономисти като Георги Кадиев и др., които нямат думата от грандомани като днешнния фин. министър Дянков, и бившия печен в лавирането и нагаждането Орешарски. Американския финансов пазар не е разбит преди година а много по-отдавна. От години САЩ се крепи на кредити от Китай, Япония, САудитското кралство и много друго страни, като дисбаланса достига стотици милиарди долари, който най-често се покриваше от безконтролното печатане на долари необезпечени с нищо. Големи части от производствата бяха изнесени навън, в Китай, Тайланд и др.изостанали страни с евтина работна ръка, за получаване на свръх печалби. Постепенно САЩ се деиндустриализира и в много области изостна решително в модерните иновативни производства от Япония, Германия, Китай и др.стр. Малко изнася(толкова може), а внася много, като отрицателното салдо много години подред е от стотици милиарди долари.
    Уол-стрийт изкуствено помпаше цените на много стоки, особено на нефта, което не бе оправдано с нищо и нямаше как борсата да не рухне един ден, което бе прадсказано от сериозни икономисти. Никой не им оборна внимание и кризата се случи, нямаше ка да не се случи. Причините бяха отдавна на лице, само момента на езбухване на кризата беше "случаен".
    Кризата, кризите са иманентна същстност на капитализма като икномическа система и не могат да се избегнат. Опитват се да ги смегчат досега неуспешно. ДОКАТО ИМА КАПИТАЛИЗЪМ ЩЕ ИМА И КРИЗИ. МАЛКИ СРЕДНИ И ГОЛЕМИ, КОИТО СЕ РЕДУВАТ РИТМИЧНО В ИНТЕРВАЛИ ОТ 7-10-12 ГОДИНИ С ЖЕЛЯЗНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ.
    Били за добро и с лечебен и оздравител ефект, както твърдят неолибералите в икономиката, премахвало се всичко негодно, неполезно и болно в системата, като оставало само здравото и жизнеспособното.
    Не виждам нищо добро периодично да се унищожават блага за 10-ки трилиони долара, като се бият икономичиски инжекции струващи много трилиони долари на система, която все по-категорично до казва своята неполезност и нефективност, каквато е капиталистическата. Време е да се замени с нещо по- добро, което се прави в съвременен Китай, даже и в САЩ има опити в това направление.
    Капиталистичските кризи са като гърбицата на гърбавия, не се лекуват с нищо. Само с дървен балтон...ДУГ ЛЕК ЗА ТЯХ НЯМА,няма И ДА ИМА. НЕ Е ЛИ ТАКА, А?

    ОтговорИзтриване
  5. Просто е. Хората работят, като се съобразяват с условията. Българите търсим причини да не свършим работата. А журналистите не обичат да мислят.

    ОтговорИзтриване