31 октомври 2012

Дефицит на производството част 2. Европа - стара, но златна

 
 Изображение:http://bertmaes.wordpress.com/


Тази тема е продължение на темата Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията, 

В  предишната тема поставих някои основни тези и описах накратко Историята на производството в България.

Сега следва Производството в Европа

Историята на производството в същинската част на Европа естествено следва основните икономически и социално-политически логики, където увеличаването на населението, неминуемо изисква увеличаване на производството и обратното. Това е свързано с изхранването и обезпечаването на битовите потребности, необходимостта от повече работни места, по-стойностен начин на живот и разбира се стремеж към съвършенство, което в края на миналия век се е оценявало най-вече с наличие на пари и власт.
За разлика от България, в Европа (от Белград на запад) цивилизационното развитие е минало през феодален строй, в който различните класи на обществото ясно са съзнавали своето място и функции на земята. Докато ние сме се боричкали да си установим държава, да установим династия и да се борим с нашественици, по онези земи децентрализацията на властта е завладявала обществените нрави, а замъците са никнали по всеки баир, докато поданиците около тях с радост са си изкарвали правото си на живот с труд и пот за техния личен лорд, вместо за някой, която никога не са виждали.
Именно този труд на предишните поколения е възпитал в следващите още по-силно отношение към труда като стремеж за личностно развитие. Развитие, което ще накара някои общества да осъществят по-бързо "народна революция" от други и по-бързо да покажат своя потенциал за развитие.
И развитието естествено следва народопсихологията. Докато на Юг в стремежа да освободи душата си, обществото прави културна революция, на Север и на Запад революцията намира израз в стремеж към свобода за развитие на личната собственост и просперитет. 
Докато на Юг развиват творчеството си, на Север се развива науката, докато на Юг танцуват и се веселят, на Север правят заводи и развиват нови технологии. И до ден днешен така...



Всъщност Индустриалната революция в Европа тръгва от Запад на Изток и до голяма степен това отразява и настоящето цивилизационно развитие на обществата. Колкото по на запад - толкова по-развити са обществата. Странното е, че земята е кръгла и погледнато под различен ъгъл във времето и пространството този феномен може да направи различни Изток и Запад.

Историята на производството в западна Европа продължава (и започва да свършва) до малко след войните, когато благодарение на плана Маршал Европа преживява нов ренесанс, чрез повторно първоначално натрупване на капитали, което от своя страна води до ново преразпределение на пазарите и основните играчи в тях. 
Но тази повторна първоначална вълна на изграждане на икономика целяща на възстановяване на средствата за и осигуряване на стабилно работещо общество, бързо претърпява промени,  тъй-като "цивилизоваността" там изведнъж става толкова масова, че никой вече не иска да си цапа ръцете и обувките с работа на улицата, в завод или на полето. 

Това е свързано с новото  революционно откритие, че не е нужно да притежаваме и развиваме производство за да сме богати - трябват ни пари. И от тогава насам, вместо да се произвеждат блага, става модерно да се произвеждат пари. Буквално и преносно. Буквално, защото отпада златния стандарт и парите започват да се произвеждат на конвейер, а преносно защото се развиват финансовите пазари, където парите произвеждат пари.

Следвайки горните тенденции заводите се изместват на Изток, производството изчезва, а трудовата заетост на хората преминава към в търговията, услугите, финансовите пазари, инвестициите и други имагинерни неща.



Следва:

Дефицит на производството част 3.  Америка - новия свят в нова светлина
Дефицит на производството част 4  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5  А сега на къде?


Няма коментари :

Публикуване на коментар