11 юли 2015

За Гърция, демокрацията и след това



Преди две години, в разгара на протестите срещу узурпирането на властта от "наши" хора, започнах да пиша една статия повлиян от силния патос на протеста срещу потъпкването на основни демократични принципи, които хората прозряха като важни за тяхното съществуване. А именно, сливането на властта с парите и общественото влияние (медиите).
Парадоксално (на пръв поглед) статията ми е озаглавена "Краят на демокрацията", но не в търсене на шокиращо заглавие, не. Тази моя теза е част от общата ми теория за развитието на нашата цивилизация и засяга темата за изчерпването на демократичните ценности в условията на развит капитализъм и във време на индустриално прегряване на световната икономика. За съжаление тази статия още не е завършена, поради остра липса на вдъхновение.

В последните месеци (и години) обаче, виждаме как една държава в Европа, която е с малко "по-изместен център" на демократичен баланс, в опита си да разчупи статуквото на ценностите на капиталистическото общество, се провали напълно.
Но не че страната на древните мислители е изчерпана от към идеи, не е и причината, че центъра на демократичност й е изместен твърде в ляво. Известно е, че за развитието на цивилизацията ни добрите идеи идват при ляво управление, а развитието им се осъществява при дясно управление.
Проблема на Гърция е, че лявото там, отдавна е под дясната подмишница на хората и е така твърде дълго за да може да се осъществи някакъв напредък.

В южната ни съседка, държавата е повече от майка, която кърми бебето си докато укрепне, там тя е и баща, който го храни докато се ожени и му гледа децата след това.
За това, от тази страна на границата казваме, че "всеки избира първо мекото на баницата" и "не е луд този, който я яде, а онзи дето му я дава".
Но в родината на демокрацията явно доста са се разглезили, че са се изместили така. То и по времето на Платон, хората са били с изместен баланс, но това е физиологична малформация на обществото, което обикновено следва пика на матриархата.
Изображение: https://en.wikipedia.org


А, ето го и разковничето! Когато видим, че повече мъже се държат като (или за) майките си, можем да очакваме интересни идеи за развитието на обществото. А когато тази физиологична особеност на обществото остане в презрение, това е индикация че идват времена на истинска промяна.
Е, не знам дали в световен мащаб настава патриархат, но прозирам че следващия премиер в южната ни съседка ще бъде истински Мачо с мустаци и всичко...

А какво ще стане след това? Ще видим. Може би нещо в тази посока: Бъдещата демокрация



П.П.
Нека гръцките ни съседи не се обиждат, нито хората с по-цветен житейски мироглед. Просто изразявам лични наблюдения на факти от цивилизационното ни развитие.

Няма коментари :

Публикуване на коментар