24 юни 2016

Европейският съюз?


Какво и защо роди Европейския съюз!

Изображение: http://www.gettyimages.com/


Защо е създаден Европейският съюз?

Един въпрос, който стои на дъното на усещането, че ЕС поема към нови посоки на развитие или деградация, особено актуален след вота на англичаните против оставането им в него..

В този текст, няма да анализирам детайлите по създаването, развитието и видимите функции на "Обединена Европа", а ще погледна нещата от друг ъгъл, който вероятно всеки от нас го усеща, но никога не съсредоточава погледа си на него.

Европейският съюз е създаден с цел да положи и поддържа среда за развитие на постиндустриална Европа, където производството бива низвергнато, като сфера на личностно развитие. 

Европа е люлката на индустриализацията, както и рождено място на повечето цивилизационни философии. Тук, за цивилизацията ни са постигнати най прогресивните стъпки от развитието ни.
Именно за това, следващата фаза на развитието ни ще започне от тук.

Индустриалната революция, започнала още 18-ти век, поставила началото на масовото производство, логично съпроводена с масови урбанистични процеси и бум на раждаемостта, наближава върха на жизнения си цикъл в началото на 20-ти. Такъв бърз преход на цивилизацията от една епоха в друга, за човечеството е било трудно да понесе. До тогава технологичните промени в бита на хората са навлизали изключително бавно - с няколко поколения, така че резултатите от развитието са били приемани за даденост. Изведнъж цивилизацията ни се развива от една епоха към следваща в рамките на 2-3 поколения и пропастта между разбиранията на тези поколения става непреодолима. Дядото не може да обясни на внучето ключови неща от обкръжаващия живот. Разбира се до преди това, срещата на дядо с съзнателно внуче е била рядкост, предвид продължителността на живота, но любознателността на човека винаги е била основна част от развитието на човешката цивилизация, а опознаването на околния свят е характерно дори и за животните. Но когато средата, в която живеем се променя твърде бързо, човека и животните им е трудно да се адаптират.
Именно това се случва с Индустриализацията на нашето развитие през последните 300 години и още в началото на 20-ти век развитата част на човечеството се сблъсква с трудността на премине от една фаза на развитие към друга. И естествената реакция на този организъм е да се противопостави на течението, а познатите методи са първични - войните, обхванали Европа и останалия развит свят са опит да се забави развитието, но всъщност имат обратен ефект. Индустриализирането на живота ни, всъщност намира най-силно поле за изява във военното дело, където реализира най-голямо развитие. Разбира се шока от войната спомага човечеството да приеме новостите, като непреодолима част от развитието. Дори след войните обществото е принудено да използва новите технологии за възстановяване и изграждане на битието си. Бързото възстановяване от войните поставя нови ценности пред хората. Ако до преди, в разгара на индустриалното развитие хората са се стремили да притежават или да участват в процеса на производство, за повишаване на своя обществен статут, то сега участието в производствения процес започва да се счита за долно занимание. Причината за това разбира се са Парите, които започват да се самовъзпроизвеждат и обезсмислят наличието на други средства за производство (земя, суровини, умения и труд, талант). От тук на татък Европейците се насочват от сферата на производството, към сферата на услугите.И понеже туризмът не може да храни повече от 10-20 % от населението, а и не е така престижен, единствената посока за развитие е търговията и административните услуги.
Е, двете вървят ръка за ръка.
Европейския съюз е създаден с основната цел да създаде на своите граждани поле за изява в сферата на административните услуги и търговията.
Всички стандарти, създадени за да "подобрят жизнения ни стандарт" са всъщност нужни за да има служби, които да ги разработят, приложат и контролират въвеждането в нашия живот.
Всички Европейски държавни институции, са хранилка за милиони души, нежелаещи да си цапат ръцете с производство.
Всички закони, установяващи абсурдни норми и добродетели са създадени, за да се стимулира нуждата от адвокати, съдии, прокурори...

Европейският съюз създаде за своите граждани работа в сферата на услугите, защото производството е отживелица.

Въпросът е, какво следва?
Аз казвам, да се готви науката и творчеството. Защото с тази индустрия индивида се загуби...

21 юни 2016

Теория за споделянето (умножаване на потенциала)


Илюстарция: http://www.calculators.org/


Когато споделиш потенциала си (Р) с някой до теб, ти го умножаваш по 2
 (Px2) 3*2= 6
Ако този някой сподели своя с теб, резултата е двупосочен по себе си
(2P*2P = 4P2)   (6*6)2 = 362=1296
Когато споделиш потенциала си с група хора (10), той расте с брой им. 
(P+n) 3+10 = 13
Ако и те споделят потенциала си с твоя, ръста се умножава по себе си
(Р+n)2    (3+10)2 =169
Ако пък те споделят потенциала си с теб и с всеки от тях, ръста е необятен (Р+n)10  (3+10)10=41426511213649
 
Разбира се потенциала на всеки е различен и това променя всеки един сбор. Но общия принцип показва, че споделянето е общополезно за развитието на обществото.
Когато един обича друг и той му отвърне е много по-ценно от колкото един да бъде харесван от 10. Но ако един накара 10-тима да се ценят и вдъхновяват, резултата е непреброим...

P.S.
Формулите и резултатите им са илюстративни. Важна е идеята.

19 юни 2016

Какво определя качеството на живота ни (размисли от разходка из Тетевен)

 
През миналите почивни дни (10-12-ти Юни) имах шанса да почувствам духа на красивия планински град Тетевен. Бил съм там и преди, но никога не съм имал време за разходки.
Повода беше работно-разтоварващо сплотяване на колектива (тиимбилдинг), така че времето за разходки беше "откраднато".
В разходките ми из нови места, аз най-често се впечатлявам от градската архитектура. Но не като специалист, ами като авантюрист, търсещ отговори на незададените въпроси като; Какво от миналото осветява настоящето и може да ни посочи бъдещето?


Е, разбира се такива въпроси са само част от мислите, които вълнуват душата, разхождайки се из улиците на градове с богата история и културен живот.

Такъв град е Тетевен.

Първо искам да се извиня за качеството на снимките, правил съм ги с телефон и в никакъв случай не претендирам да съм обиколил целия град, а предполагам и съм пропуснал много красиви места. Както казах времето си бях откраднал...

Но темата тук не е толкова фотографски разказ или архитектурен анализ, а споделяне на чувства, развълнували ме разхождайки се из улиците на Тетевен.

Първото нещо направило ми впечатление бе заоблените ъглови къщи и най-вече балкони.
Не направих много снимки, но ми направи впечатление, че този елемент го има не само на старите къщи, ами и на нови, построени вероятно през последните 10-40 години.
Знам, че заоблените форми не са много функционални за вътрешното пространство, но са елемент с висока естетическа стойност от една страна и от друга признак, че местните ценят повече красивото, от колкото практичното.
Което напомня, че стойността на живота не трябва да се оценява с материална рационалност, а с емоционална удовлетвореност.

Именно с тези мисли разходките из Тетевен ме накараха да преосмисля какво е ценното на битието ни през 21-ви век. Защото ходейки из улиците тук аз усетих чувство на спокойствие, сигурност и добросъседство, което в големия град отдавна е забравено.  Почти всички къщи в града имат ниски, символични огради, на первазите на прозорците има саксии с цветя, включително на приземните етажи и почти никъде няма решетки.
Тук хората споделят със съгражданите си битието си, без да се смущават, че някой ще им навреди или ще каже лоша дума за тях.
Улицата е част от двора, двора е част от къщата - онази част, която прави връзката с природата.

Тук клетка с папагалчета виси под стряхата почти на улицата, а наоколо цветя - много цветя.


тук стария геран е от другата страна на улицата, но това не пречи около него да има уютен кът за следобеден аперитив и дори нещо като мини басейн, вероятно за децата.

Дъскорезница, която дори нямаше врата, а от улицата се влиза направи при машините. На кой да му хрумне, че нещо може да изчезне...
Всъщност в Тетевен единствените решетки или капаци по прозорците на къщите бяха на историческите сгради от турско време.

На такова място човек си задава въпроса; Какво е по-ценно, да притежаваш много неща и да ги пазиш заключени от чуждите хора или да живееш в среда спокоен, че няма да загубиш нищо от това, което имаш (колкото и скромно да е то)?



Сводестата врата на църквата е претърпяла "козметични" промени в тона на съвремието (неизвестно кога)

Без да коментирам повече архитектурата на Тетевен, оставям снимките да говорят...













Пътят е на горе...